Петдесет години след нахлуването и окупацията на 36% от Кипър от Турция, систематичната ислямизация на северната част на острова става все по-очевидна. Тази трансформация не е случайна, а пресметната инициатива на Анкара, която е в съответствие с нейните по-широки неоосмански амбиции. Постоянното преминаване към политически ислям в Северен Кипър носи дълбоки последици за регионалната стабилност, европейската сигурност и опазването на културното наследство.
Турското нахлуване в Кипър през 1974 г., широко осъдено като незаконно от международната общност, насилствено разселва близо 200 000 кипърски гърци и води до систематично заличаване на гръцкото културно наследство на север. Гръцките имена на улици, паметници и имена на места са заменени с турски еквиваленти. Над 520 гръцки православни църкви и гробища са осквернени или ограбени, а повече от 23 000 византийски икони са унищожени или откраднати – акт, който ЮНЕСКО описва като \\\”институционализирано заличаване\\\” на християнското наследство.
Едновременно с това Турция улесни незаконните заселвания от континентална Анадола, което значително промени демографията на региона. Това преместване на населението, в нарушение на член 49 от Женевската конвенция, трансформира Северен Кипър от предимно светско общество в общество, все по-силно повлияно от ислямистката идеология.
Стратегията за ислямизация на Анкара: инструменти и методи
Възходът на ПСР (Партията на справедливостта и развитието) отбеляза нова фаза в ислямизацията на Северен Кипър от Турция, очевидна в ключови области. Финансираните от Турция религиозни училища и ислямски образователни програми се разшириха, често в пряко противоречие с исторически светската идентичност на кипърските турци. Местните учителски синдикати упорито се противопоставят на тези инициативи, осъждайки ги като инструменти за идеологическа индоктринация.
Джамиите в османски стил бързо се разпространиха в Северен Кипър. До 2022 г. докладите показват, че са построени 213 джамии, като най-голямата – с 62 купола и шест минарета – е завършена в началото на 2024 г. Тази драматична трансформация на архитектурния пейзаж на региона подчертава умишленото усилие за прекрояване на неговата културна идентичност. Освен това турската Дирекция по религиозните въпроси (Diyanet) задълбочи влиянието си в окупираните територии, привеждайки религиозните въпроси в съответствие със стратегическите цели на Анкара.
Един от най-известните проекти, отразяващи този дневен ред, е финансираният от Турция комплекс Külliye в окупирания квартал Айос Дометиос в Никозия. С приблизителна цена от 2,5 милиарда турски лири (71 милиона долара), комплексът включва \\\”президентски дворец\\\”, парламент, джамия, парк и съдебна сграда. Обхващащ над два милиона квадратни фута за правителствени сгради и пет милиона квадратни фута за джамията и заобикалящата я градина, проектът е проектиран в османски архитектурен стил, за да символизира турския суверенитет и културно господство в Северен Кипър. Комплексът Külliye и \\\”Националната джамия\\\” са ключови компоненти на по-широка инфраструктурна инициатива, насочена към засилване на влиянието на Турция в окупираните територии. За разлика от традиционните Külliyes, които исторически са функционирали като обществени центрове, фокусирани върху социалното благополучие и духовното обогатяване, този проект предизвика критики от кипърските турци, които го виждат като политическо и символично продължение на дневния ред на Анкара, а не като отговор на местните религиозни нужди.
Политическият ислям като геополитически инструмент
Ислямизацията на Северен Кипър от страна на Турция трябва да се разбира в по-широкия контекст на нейните регионални амбиции. Администрацията на Ердоган последователно използва исляма като инструмент на меката сила, мобилизирайки мюсюлманските общности в чужбина, за да разшири турското влияние. В цяла Европа Анкара подкрепя политически движения като шведската партия \\\”Нянс\\\”, която се стреми да обедини мюсюлманските общности в рамките на политическия ислям. Усилията на Турция да промени европейския дискурс за исляма и интеграцията представляват пряко предизвикателство за европейското сближаване.
Отвъд Европа Турция разшири обхвата си чрез религиозни мрежи и културна дипломация на Балканите и Северна Африка, насърчавайки политическите и икономическите зависимости в исторически османските територии. В ООН Ердоган лобира за постоянно място в Съвета за сигурност на държава с мюсюлманско мнозинство, засилвайки по-широката цел на Анкара за консолидиране на глобално политическо ислямско движение.
Действията на Турция в Северен Кипър не са просто локализиран въпрос, а проблем за европейската сигурност. Ислямизацията на окупираните територии крие множество рискове. Унищожаването на християнски обекти в Северен Кипър създава опасен прецедент за опазване на наследството на териториите на ЕС. Освен това задълбочаващото се влияние на политическия ислям в Северен Кипър е в съответствие с по-широките турски усилия за проектиране на ислямистка идеология в Европа и Средиземноморието. Стратегическото използване на миграцията и религиозното влияние от страна на Турция подкопава усилията за европейска интеграция, особено по отношение на светските модели на управление.
За да противодействат на тези заплахи, европейските политици трябва да възприемат многостранен подход. ЕС следва да увеличи финансирането за документиране и защита на кипърското християнско наследство, като гарантира отчетност за заличаването на културата. Механизмите за обмен на разузнавателна информация трябва да бъдат засилени, за да се проследяват религиозно-политическите мрежи на Анкара в европейските общности. И накрая, Брюксел трябва да заеме по-твърда позиция по отношение на нарушенията на международното право от страна на Турция, като засили подкрепата за суверенитета на Кипър.
Ислямизацията на окупирания Кипър не е изолирано развитие, а част от по-широките неоосмански амбиции на Турция. Той представлява пряко предизвикателство за европейската стабилност, опазването на културата и геополитическото равновесие. Европейските консерватори трябва да признаят тази променяща се заплаха и да се застъпват за решителни действия за поддържане на европейската идентичност, суверенитет и сигурност.
