Брюксел иска да решава колко ток да пестят държавите. Някои наричат това „режим на тока“
Подготвяната промяна поставя въпроса кой ще управлява потреблението при енергийна криза — националните власти или Европейската комисия
Европейската комисия подготвя разширяване на правомощията си при електроенергийни кризи. Според проект, описан от Euronews на 22 септември, тя би могла да обявява регионална или общоевропейска тревога и да определя задължителното намаляване на потреблението в държавите членки.
Предвижда се предварителна консултация с Координационната група по електроенергия. Проектът засяга също национални мерки, които могат да застрашат снабдяването на съседни страни чрез ограничаване на трансграничните потоци на газ и електричество.
Това е съществена промяна в разпределението на властта. Решение за ограничаване на потреблението засяга производството, работните места, отоплението и всекидневния живот. Затова въпросът надхвърля техническата координация между електроенергийните системи.
Задължителни икономии могат да засегнат и производството
Намаляването на потреблението може да се постигне по различни начини: доброволно пестене, финансови стимули, преместване на производствени операции извън пиковите часове, ограничения за определени дейности или принудително прекъсване на захранването.
Тези възможности имат различна цена. Изключването на ненужно осветление трудно може да се сравнява със спирането на производствена линия. Колкото по-голямо и по-спешно е изискваното съкращение, толкова по-трудно би било то да се изпълни само с безболезнени икономии.
Публикуваните сведения за проекта не установяват, че Комисията ще нарежда графици за спиране на тока в отделни градове. Установяват намерение тя да определя задължителния размер на намалението. Практическите последици ще зависят от окончателните правила и от начина, по който държавите ще изпълняват поставената цел.
Извънредни ограничения има и в действащата рамка
Регламент (ЕС) 2019/941 вече изисква националните планове за готовност да предвиждат условия за принудително изключване на товари и защита на определени категории потребители. Член 16 допуска непазарни мерки като последно средство — когато пазарните възможности са изчерпани или очевидно не могат да предотвратят влошаване на снабдяването. Мерките трябва да бъдат необходими, пропорционални, временни и недискриминационни.
Следователно новостта е преди всичко в предлаганата централизация: кой ще задейства общата тревога и кой ще определя необходимото съкращаване на потреблението.
Прецедент има и от кризата през 2022 г. Тогава Съветът на ЕС прие цел за общо намаляване на потреблението на електричество с 10% и задължително намаление от 5% през определени пикови часове. При газа също беше създадена възможност доброволните икономии да станат задължителни чрез решение на Съвета.
Разликата между решение на Съвета, в който участват правителствата, и оперативно решение на Комисията е политически значима. Консултацията с експертна група сама по себе си не е равнозначна на съгласие на засегнатите държави.
Кой ще понесе цената на общоевропейската солидарност
При свързани електроенергийни системи национално решение може да има последици отвъд границата. Но и общоевропейското решение може да разпредели тежестта неравномерно.
Една и съща процентна цел би могла да засегне различно държава с голямо електроинтензивно производство и държава с преобладаващ сектор на услугите. Значение имат сезонът, наличните мощности, възможностите за внос и вече постигнатите икономии.
Оттук произтичат въпроси, на които окончателният проект трябва да отговори:
- Ще може ли държава без собствен недостиг да бъде задължена да намали потреблението заради криза другаде?
- По каква методика ще се разпределят националните ограничения?
- Какви срокове и процедури ще има за оспорване на решение?
- Кой ще компенсира предприятията и потребителите за наложените ограничения?
Без ясни отговори общото понятие „солидарност“ оставя открит въпроса кой получава помощта и кой плаща за нея.
Призивите за пестене вече започнаха
Паралелно с подготвяните правила еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен е призовал правителствата да обмислят мерки за намаляване на потреблението на газ и електричество. Reuters съобщи на 25 септември за негово писмо, предупреждаващо за ценова криза и по-ниска запълненост на газохранилищата спрямо предходната година. Агенцията посочва също, че към този момент няма настъпил недостиг на доставки.
Призивът за икономии и проектът за задължителни ограничения трябва да се разграничават. Първият е текуща препоръка към правителствата. Вторият би създал правен механизъм за решения със задължително действие.
Българската позиция трябва да започне от правомощията
За България същественият въпрос е при какви условия националните власти биха били длъжни да ограничават вътрешното потребление по решение на ЕК.
Българската позиция следва да изисква ясни критерии за обявяване на тревога, публична методика за разпределяне на ограниченията, защита на критичните дейности и правила за компенсация. Необходимо е и изрично разграничение между недостиг на електричество и висока цена: това са различни проблеми и ограничаването на потреблението има различен смисъл при всеки от тях.
Енергийната криза може да налага бързи решения. Именно скоростта и тежестта им изискват предварително определени граници на властта и ясна отговорност за последиците.
Източници
- Euronews, 22 септември 2026 г. — сведения за проекта за регионална и общоевропейска тревога и задължително намаляване на потреблението. Euronews
- EUR-Lex, Регламент (ЕС) 2019/941 — национални планове, принудително изключване на товари и условия за непазарни мерки. EUR-Lex
- Европейска комисия — официално описание на извънредните цели за електропотреблението от 2022 г. European Commission
- Европейска комисия, Генерална дирекция „Енергетика“ — механизмът за доброволно и задължително намаляване на газовото потребление. energy.ec.europa.eu
- Reuters, 25 септември 2026 г. — писмото на Дан Йоргенсен и състоянието на доставките и газовите запаси.
