Виктор Стойчев
UD, 8 ноември 2025
Вчера сутринта управляващите внесоха законопроект за особения управител на «Лукойл». Вносители са депутати от «ДПС – Ново начало», ГЕРБ-СДС, «Има такъв народ» и «БСП-Обединена левица». Това показва справка на интернет страницата на Народното събрание.
На практика по този начин мнозинството даде на държавата инструмент да поеме оперативния контрол върху «Лукойл Нефтохим Бургас» и «Лукойл България» в ситуация, в която санкциите на САЩ блокираха плановете швейцарската компания «Гънвор» да купи чуждестранни активи на руската корпорация, а сделката беше определена от финансовото министерство на САЩ като опит на «марионетка на Кремъл» да заобиколи рестрикциите.
Разширени правомощия на особения управител
С промените се разширява вече съществуващата фигура на особен търговски управител в закона – отсега нататък той ще може не само да управлява текущата дейност, но и да поема правата на акционера в българските активи на «Лукойл», включително:
- да се разпорежда с имущество;
- да продава активи;
- да сключва сделки, които по същество могат да променят структурата на собствеността.
В медиите особено силно отекна информацията, че действията на този управител по основните линии няма да подлежат на административен или съдебен контрол, а големите разпоредителни сделки ще минават само през предварително одобрение от Министерския съвет и положително становище на ДАНС. Така в критична ситуация държавата получава възможност не просто да «надзирава», а фактически да поеме в свои ръце стратегически актив, дефиниран като елемент от критичната енергийна инфраструктура.
Аргументът за национална енергийна сигурност
Управляващите обясниха скоростта и мащаба на промяната с аргумента за национална енергийна сигурност. Според тях блокираната сделка с «Гънвор» и ясната позиция на Вашингтон поставят България в риск да остане с рафинерия, която de jure е под контрол на санкционирана руска компания, а de facto може да се окаже парализирана, ако контрагенти и банки откажат да работят с нея от страх от вторични санкции. В този контекст разширените правомощия на особения управител се представят като превантивна мярка – държавата да може да гарантира непрекъсната работа на «Нефтохим» и доставките на горива, а при нужда да преструктурира активите така, че финалният резултат да бъде «чист» от санкционен риск и под контрол на субект, приемлив за западните партньори.
В публичната аргументация често се цитира т.нар. «немски модел» – примерът с Германия, която след началото на войната в Украйна и санкциите срещу «Роснефт» и «Газпром» въведе временно държавно управление върху местни дъщерни дружества с цел да гарантира енергийната си сигурност.
Критиките на опозицията и коментаторите
Българската опозиция и част от коментаторите в медиите обаче оспориха доколко аналогията е коректна, отбелязвайки, че германските решения се вземат в силно институционализирана среда, с ясни гаранции за правата на инвеститорите и съдебен контрол, докато у нас се въвежда почти безконтролна фигура, която може да продава активи на санкционирана компания, без тези действия да могат да бъдат атакувани в съда.
Тук се концентрира и основната линия на критика.
- Лидерът на МЕЧ Радостин Василев заяви в редица медии, че с този закон «се прави национализация» и че държавата «ще открадне Лукойл», като особеният управител «ще бъде човек, който си избере Делян Пеевски».
- От «Възраждане» Костадин Костадинов говори за «кражба на огромен актив» и обвини управляващите, че използват санкциите като претекст да сложат ръка върху най-голямата рафинерия в региона.
- Проевропейските формации в опозиция също атакуват закона, но с различен акцент – според тях не е нормално за часове да се променя режим за стратегически активи, без да има представен анализ на последиците, позиция на Европейската комисия и ясно становище от страна на потенциалните бъдещи инвеститори.
Процедурата в парламента и медийните реакции
Медиите днес продължават да разнищват процедурата, с която текстовете минаха. Широко цитирана е информацията, че енергийната комисия в парламента е заседавала буквално десетки секунди, преди законопроектът да бъде вкаран в пленарна зала, а опозиционни депутати твърдят, че не са били уведомени навреме за заседанието. Журналистът Людмил Илиев от «Сега» коментира по Nova News, че:
«по този начин се нарушава минималният стандарт за нормално функциониране на парламента, при който опозицията има ясна роля в обсъждането на толкова чувствителни промени.»
В анализи на Debati.bg и други издания се говори за «скоростно разширяване» на правомощията на особения управител и се поставя въпросът дали това няма да се превърне в опасен прецедент – ако веднъж бъде отворена вратата държавата да назначава по политически критерии «надзорници» с право да продават активи на частни компании, лесно ли ще бъде тя затворена.
Съдебни рискове и инвестиционен климат
Друг фокус на медийните реакции са потенциалните съдебни и финансови последствия. «24 часа» акцентира върху текста, според който ключови актове на особения управител не подлежат нито на административен, нито на съдебен контрол, а това означава, че при евентуални бъдещи спорове собствениците на активите ще търсят компенсация директно от българската държава по международни арбитражни механизми.
В бизнес изданията и коментарните рубрики се появиха предупреждения, че подобен сигнал може да охлади и други инвеститори – особено в сектори, които властта би могла да обяви за «критична инфраструктура» и да приложи върху тях аналогична схема на извънредно управление. В същото време, представители на управляващите в интервюта за БТА и големите телевизии твърдят, че именно ясният режим, одобрен от парламента, дава сигурност – защото държавата поема отговорност да гарантира работата на рафинерията и да я изведе от санкционната сянка, вместо да остави пазарните актьори сами да се ориентират в правния вакуум.
Неясноти около избора на управител и бъдещето на «Лукойл»
На фона на политическия шум медийният поглед постепенно се измества и към практическите въпроси.
- Кой ще бъде избран за особен управител – високопоставен държавен чиновник, експерт с международен опит в енергетиката, фигура, приемлива за Вашингтон и Брюксел, или човек, свързван с една или друга партийна квота?
- Какъв е хоризонтът на тази «извънредност»?
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви пред журналисти, че партиите от мнозинството ще изберат човек, който да се справи «перфектно» със задачата и че отказът на САЩ да позволят сделката с «Гънвор» е бил предвидим и заложен в плановете на управляващите. Но засега няма официално представени критерии за избора, нито публична процедура, която да гарантира, че решението няма да бъде възприето като чисто политическо назначение.
Втората линия от въпроси е свързана с хоризонта на тази «извънредност». Дали особеният управител ще бъде временно решение – до намиране на нов, санкционно чист инвеститор и стабилизиране на веригите за доставки – или България тихо ще премине към режим на фактическа държавна контролирана приватизация, при който ключов енергиен актив остава под ръководството на правителството за неопределено време?
В анализа на Nova се припомня, че фигурата на особен търговски управител съществува в закона от десетилетия, но чак сега на практика получава «мускули», които могат да пренаредят собственост за милиарди левове. Ако към това се добави и политическата поляризация, ясно очертана в репортажите на bTV и други телевизии – с обвинения в «кражба», «национализация» и «злоупотреба със санкциите» – се очертава класически български сценарий, в който стратегическо решение за енергийна сигурност рискува да бъде възприето като поредната битка за контрол над голям ресурс.
На този фон е ясно само едно: с приетите вчера промени законодателят даде на изпълнителната власт изключително силен инструмент да навлезе в управлението на «Лукойл» в България. Дали това ще остане в историята като разумна реакция на санкционна криза или като прецедент, който разклаща инвестиционния климат и правната сигурност, ще стане ясно не от днешните политически декларации, а от следващите конкретни решения – от избора на особен управител до начина, по който той ще използва новите си правомощия.
